Министерство на болката

"Министерство на болката" е творба, която разглежда темите за изгнание, носталгия и страх от невъзможността да се върнем обратно. Тя описва последствията от войната и трудния период на възстановяване за тези, които я преживяват; в нея оцеляването се равнява на живот без идентичност, постоянен дом или лично пространство.

Според NRC Handelsblad и Michel Krielaars "романът на Угрешич представя носталгията като форма на съпротива".

T. Van Deel от TROUW коментира: "Тази книга е изключителна и великолепна. Авторът притежава дарбата не само да разказва истории; той е световноизвестен писател."

Ричард Едър в New York Times посочва: "Угрешич заслужава място сред онези мечтатели, наречени от Жак Маритен истинските идеалисти; тя ни вдъхновява да следваме тези мечти."

Literary Review отбелязва: "Угрешич има утвърдено положение сред класиките на ХХ век… Най-значимото й постижение вероятно е културната археология на нашето време… Основният й приоритет остава защитата на истината и запазването на автентичния живот срещу разпространението на националистическа риторика и кич."

Джон БАЛАБАН пише във Washington Post: "За Угрешич, подобно както при Набоков, способността да помним представлява начин за опазване собствената нравственост и човешкост."

Сюзан ЗОНТАГ подчертава: "Нейният подход е изключително амбициозен... С поразителни умения за разказване тя предава гнева и болката си относно множество хора с разнообразни житейски опити. Това е автор, който трябва да бъде проследяван и ценен."

Дубравка Угрешич (1949) вече е известна у нас със своите романи като "Форсиране на романа река" (1988) и "Музеят на безусловната капитулация" (1997), а също така с есета като "Американски речник" (1993), "Култура на лъжата" (1996) и "Четенето забранено" (2001). Произведенията й са получили редица международни награди включително швейцарската награда „Charles Veillon“ (1996), холандската „Verzetsprijs“ (1997), австрийска държавна награда за европейска литература( 1999), германската награда „Хайнрих Ман“(2000) , италианската „Premio Feronio“(2004) , както английската ПЕН централна награда за последния роман -„Министерство на болката” през 2005 година.

На български език са преведени:
"Американски речник"
"Култура на лъжата"
"Форсиране на романа река"
"Четенето забранено",
"Mузеят na безусловната капитулация"

Романът “Министерство na болката” излиза едновременно в Белград і Загреб през 2004 г., а първият публикуван превод именно нак български – въпреки че книгата ще бъде представена в Обединеното кралство през октомври след получаване од признания от английския ПЕН клуб.