Жените, историята и нищо повече

Тази книга задава въпроса "Кой е Авторът в историята?", за да постави авторката и историците на прехода пред размисъл относно практиките на историческия занаят, следвайки телеологичната линия на самоосъзнаването у историци. Тя разглежда необходимостта от преодоляване на Фукоянското пренебрежение към интелектуалните автобиографии като условие за въвеждане на рефлексивност в производството на история.

Чрез анализиране на културните модели в българската историография през периода на преход, книгата изследва причините, поради които дебатът относно историографското наследство от 70-те и 80-те години остава ограничен. Тя проблематизира съучастията при формирането на културния контекст около прехода, който затруднява разделянето с реформаторския комунистически дискурс за идентичността от 80-те.

Използвайки учебника за прехода като място за памет и роля в историографията, произведението подчертава опитите да се каже "сбогом" не само на политическата история, но и на традиционния исторически разказ в условията, когато теорията често се счита за ненужна. Въпросът как да бъде възстановен престижът на историята — загубен сред борбите със социалните науки, които не винаги са явни — остава основното (научно) безпокойство в тези текстове.