Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев е изключително примамлива за наричане "философска", и въпреки че това определение е точно, то носи рискове, тъй като може да доведе до погрешни интерпретации относно автора. Творбите му са философски не поради своята "ерудитска", "александрийска" или "коментаторска" природа, а защото притежават ненатрапчиво сентенционално качество. Образите в неговата поезия не са плод на предварително зададена философия; вместо това те сякаш искат сами да бъдат завършени с философски размисли. В стихотворението със същото име от сборника "Време и нищо" се задава въпросът: "Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?", което демонстрира, че философското у Методиев не се състои в анализирането на явленията, а в общуването на самите тях чрез мълчанието им, което желае да бъде чуто. Поетът осъзнава обаче, че вещите сами по себе си не говорят; те биват вдъхновявани от творците. Съдържанието не лежи само в самите предмети, а възниква от диалога между нас и тях — процес, при който нашият изказ трябва да разкрива смисъла им и да обръща внимание на техните послания.