Пътуване с хубавата Астрикс

Тялото не се нуждае от словесни изрази; те са важни за душата, която понякога си доставя прекомерно удоволствие, близко до смъртен грях - говоренето безсмислено. Как различно звучат едни и същи думи, произнесени с любов или пронизани от самота, но техният смисъл остава непроменен. Красивите фрази могат да нямат значение за този, който ги използва, но да предизвикат екстаз у получателя им. Те му дават сили да се въздигне в небесата и дори за миг да опита щастието, след което пак бива върнат обратно на земята. Обаче веднъж усетила безкрайността на това преживяване, душата вече не е същата при завръщането си – тя жадува отново да се покачи нагоре, още по-високо – там където думите не са необходими и царят само красотата и хармонията.
Георги Т. Талев