7 часа слънце

**ПРЕД ВРАТИТЕ НА БЕЗКРАЙНОТО**
На прага на безкрайността ще те очаквам,
облечен в костюма, който никога не съм носил,
с достойнството, което не успях да запазя,
и с победата, която така и не постигнах.

Там ще те посрещна отново
и ще поискам ръката ти преди дъжда да завали
и да заличи спомена за мен.

**ОЩЕ ЛИ?**
Още ли слънцето се скрива зад старата топола
и обгръща контурите на моя град?
Започва със златист отблясък,
после идва мракът,
върху който аз съществувам само като драскотина.

Още ли денят носи смисъл -
денят на живота с миналото?
Сначала е безразличие,
след това разкъсане
накрая – бунт срещу самия себе си.

**МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ**
Приятелите ми са като трохи разпиляни по далечни пътища.
А времето след нас кълве с човка.