Голямата скука

Никога не съм предполагал, че ще стигна до такъв акт на слабост, известен като самоубийство. Въпреки това, когато няма друг изход... и когато това е единственият начин да се избегне по-страшното проявление на малодушие... Кръвта ми тече бавно, но какво значение има? Нямам причина да бързам. Затова продължавам да лежа свит под меката завивка, опитвайки се да се защитя от натрапчивата мокрота на кръвта върху мен и от онзи обиден и нелепо самосъжаляващ чувствителност, която понякога ни обзема. Искам да се отделя от всичко и да потъна в прегръдката на сладкото бездействие, с което ме приема царството на забвението... Царството на Голямата скука…