Животът без музика

В днешно време е трудно да се общува на човешки, а още по-сложно е да се изразяваш писмено. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са тихи шепоти, мълчаливи размисли или силни възклицания, именно това правят. Те преминават през вътрешните бариери и достигат до света навън, където лудата посред булевард "България" става символ на живота, а след това отново насочват погледа си навътре – там, където трябва да бъдем внимателни да не загубим човечността си. Световете се пресичат - този в нашите души и този извън тях. Всъщност те представляват единен свят – светът на поезията, в който „онзи без нищо притежава всичко“. /Силвия Чолева/