Али Безсмъртния

Александър Урумов приключи първия си роман, озаглавен „Али Безсмъртния". Творбата е вдъхновена от реални събития и започва с идеята, че "началото идва след края".

Героят Али е истинска машина за насилие. Родом от Техеран, Иран, той се отправя на фронта в конфликта между Иран и Ирак с намерение да стане мъченик за своята страна и исляма. Участвал е в най-тежките битки и винаги успява да оцелее. Наричат го неуловим за куршумите, което му носи прякора Безсмъртния. С тази репутация той пристига у нас по време на началото на демократичните промени и бързо става жесток изпълнител на поръчки в криминалната среда. Бил е обвиняван в убийства, отвличания, участие в организирана престъпност, въоръжени грабежи и наркотрафик... Излежава 14 години затвор, четири от които – в изолатор. Опасен рецидивист по природа. Но всичко се променя при нов арест – тогава открива Библията на родния си персийски език. Сега Али трябва да преосмисли живота си и да се върне към старите си пътища като нов човек; обаче никой няма да му повярва.

Александър Урумов е работил като заместник-главен редактор на седмичното списание „Македония“ и бил говорител на Министерството на отбраната преди да се посвети на политическия PR през кризисни ситуации. От 2006 година управлява отдела за обществено взаимодействие в Българската народна банка (БНБ). През 2002 година публикувал дебютната си книга „Исус Христос – власт и политика“, която разглежда фигурата на Исус от Назарет като важен политически играч в древността Юдея. През 2009 г., сборникът с разкази „Приказки в края на времето“ печели награда от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ - Хасково. Дебютира като драматург през 2010 г., когато представя моноспектакъла „Лалугер“, който получава положителни оценки както от зрители, така и от критици станвайки едно от най-популярните спектакли сезона. Неговият текст за “Лалугер” бе номиниран през 2011 г .за наградата "Аскеер" за значими постижения театралното изкуство.. През 2013г .излезе книгата му с къси разкази под заглавие “Тиква! Ботаника на чувствата”.