Андерсенови есенни приказки

Детските години на Ханс Кристиян Андерсен преминават в скромно помещение, обградено от инструментите за обувки на баща му, леглото и сандъка, който служи като негова спалня. Въпреки това, дългокосото момче със сини очи всяка вечер попада в безкрайно магическо царство. За него всеки предмет – дори най-обикновената глинена чаша – е одухотворено същество с уникален и тайнствен живот. Това е светът на неговото въображение.

През 1843 година настъпва значителна промяна в живота на Андерсен. Той оставя другите си литературни занимания зад себе си и се посвещава изцяло на писането на приказки. Именно там той проявява своя истински талант. Израснал сред вдъхновяващите истории от родния си град, Андерсен не се ограничава до простички поуки за доброто и злото или зли магии от вещици и мащехи; вместо това той изгражда свои собствени приказки с новаторска форма, идеи и образи.

"Аз взимам идея предназначена за възрастни и я разказвам по начин достъпен за деца, защото вярвам, че родителите ще чуят историята и ще я размислят."