Болката на откровението

Авторът на тази поетична сборник вече не е сред нас. Той стана жертва на "възродителния процес". Сложи край на живота си чрез самозапалване. Неговите стихотворения са плод на дългогодишна агония.

Виждам самоубийството му като най-висша форма на инстинкта за оцеляване - унищожаваш тялото, за да защитиш душата си. Не бих препоръчал никому такова спасение, но се прекланям пред неговото мъжество. То беше извършено тихо, без показност и героизъм. В епоха, изпълнена с фалшиви герои и излишни жестове, той ни напомня, че човешкото достойнство превъзхожда пресметливата смелост.

Самоубийството му не представлява патология; то е радикално отричане на такава патология. Живяхме в система, която налагаше отказ от име и произход и дори от собствената личност за физическо оцеляване. За някои това беше приемливо; за други – страдание.

Сега ми се струва неправилно да анализирам стиховете му. Не мога да го направя. Нека бъдещето прецени дали ще бъде по-добър съдия от миналото./Константин Павлов/