Критика на чистия разум

"Критика върху чистия разум", според самия Кант, представлява трактат относно метода. Революцията в философското мислене, която той извършва с трансцеденталния си метод и която сравнява с известната революция на Коперник в астрономията, се състои в това, че поставя предметите да отговарят на нашето познание, вместо обратното – познанието да бъде подчинено на предметите. В първата част на Критиката, наречена трансцедентално учение за елементите, Кант разглежда пространството и времето като основни принципи на сетивното познание. Той анализира чистите разсъдъчни понятия или категории като формални условия за обединяване на разнообразието от опит в синтетично единство в нашето съзнание. Освен това обсъжда синтетичните съдържания a priori от чисти понятия като основа на метафизиката и идеите като концепции на чистия разум, които възприемат опитното знание през призмата на абсолютна тоталност от условията и ни помагат да достигнем до безусловното чрез реда им. Свързаността между идеите води до учението за трансцеденталния идеализъм. Кант пояснява, че тезисът и антитезисът при антиномиите са допустими поради различните перспективи - едната гледа света във време и пространство, а другата го разглежда такъв какъвто е сам по себе си. Втората част на Критиката представя учението за трансцеденталния метод, който изследва формалните условия за изграждане на завършена система от чистия разум.

Мисълта му е сложна и дълбока; тя не само носи философска тежест но е също така много заплетена и усложнена както по отношение на своята същност, така и що се касае до езиковото изложение."