Ангелски огън

Обикновено издателите не проявяват интерес към пиесите, тъй като драматурзите често следват строгите правила на драматургията и капризите на театралната сцена. Много хора вярват, че пиесите са предназначени само за представление.

Елена Алексиева обаче поставя под съмнение утвърдените схващания и норми. Тя твърди, че пиесите могат не само да се четат многократно, носейки дълбочината на Словото, но също така читателят може да ги интерпретира и разиграва по свой собствен начин. За целта е нужно въображение и устойчивост пред „ангелския огън“ - както в самата творба, така и у автора ѝ. Лично аз бих определил драматургията като метафизична – с образно мислене, което придава художествена плътност дори на най-абстрактните идеи. Авторката изглежда повече заинтересована от общочовешките проблеми отколкото от индивидуалните човешки страдания; конфликти между философските категории доминират в произведенията ѝ. Нейната остроумна сатирична критика към човечеството е пропита със съчувствие и разбиране от страна на твореца. И всичко това се развива върху вечната сцена на драмата: човешката душа – използвайки богатия български език, който рядко присъства в нашето театрално изкуство.

„Ангелски огън“ е заглавието на сборника с пиеси от Елена Алексиева, включващ значителен брой нейни текстове. Освен известната "Терапевтът", книгата съдържа радиопиеси и нови произведения като "Фантомна болка" и "Бернхард в ада", а също едноактни пиеси като "Ангелски огън", "Писмото", "Оракул" и "В любовта винаги всичко".

Драматургията на Елена Алексиева трудно може да бъде категоризирана ясно или просто. Не защото тя притежава ярък стил или глас сама по себе си, а защото начинът ѝ за предаване на идеята си не позволява стандартни описания или анализи. Пиесите й не са битови или социални тематики; те представляват комбинация от реализъм с условност – родени от огромно въображение и неизчерпаема енергия. Драматургията води борба срещу безличното зло , маските на глупостта и патологиите наречени „човечество“, какъвто коментар прави една героиня в сюжетa ѝ . Театрaлната сцена служи за естествено бойно поле за тази война - единствено там тя може да бъде спечелена.