Книга на мълчанието

По пътя в планината, осеян с радостни сенки, се натъкнах на дърво, повалено от вихъра, което сякаш ме приканваше да го посетя. Короядът беше разголил ствола му и с усърдието на древен монах продължаваше да изработва странни гравюри по него.

Докато се навеждах над тях, си спомних за времето на нирвана, когато и аз опитвах да оставям следи чрез написването на думи върху смъртта... Но през това време много листа паднаха – множество дървета и книги срещнаха своя край...

Въпреки че все още вярвам в божествената същност на Словото, днес признавам благодарение на този придворен гравьор на Танатос Мълчанието ... и човешкия завършек тук, на Земята.