Видрица Literarica

Тези текстове са разпръснати из годините, подобно на трохите от приказката за "Хензел и Гретел", оставени след мен. Събрах ги под покрива на тази книга с надеждата да придобият форма и връзка помежду си. В крайна сметка единственото нещо, което ги свързва, е техният автор, който също е преминал през трансформации през времето. Независимо от това обаче има някои стабилни ядра, които укрепват този несигурен сбор - моят дългогодишен интерес към българския модернизъм например; fascinationта ми по отношение на поети като Борис Христов, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев и Атанас Славов; както и вниманието ми към настоящото писане – от произведенията на мои приятели от 80-те години до творбите на новопоявили се автори. Всъщност това е попътна книга с текстове, които отбелязват важни моменти в интелектуалното пътешествие наречено живот. Поради тази причина я озаглавих "Видрица Literarica". Видрицата символизира торба за всичко – едно време циганките я носели окачена на ръката си докато просяквали по къщите - според думите на поп Минчо Кънчев, първия човек използвал метафорично този термин. И аз правя нещо подобно - минавам от врата до врата и събирам дарове между страниците на различни книги докато запълня моята собствена. Но дали тези дарове имат стойност – само читателите могат да решат това./Едвин Сугарев/