Димитър Казаков - Дора Валие

Това издание цели да проследи срещата между две значими личности. През юли 1980 година, художникът Димитър Казаков е в Париж за откритие на своя изложба. Там той се среща с известната изкуствоведка от български произход Дора Валие, която познава от четири години насам, когато тя го е посетила в България. Спомняйки си за първата им среща, Валие казва: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше спонтанен човек и се опитваше да намери мястото си в българската художествена традиция. В чужбина винаги предизвиква възхищение, защото притежава уникален стил и уверена ръка."

При повторната им среща в Париж, Казаков й подарява албум с дванадесет рисунки и надписва "На Дора Валие" на първата страница, където добавя своя авторски знак - "Гълъбът на Казаков". Всъщност той използвал обикновен скицник за 8,40 франка и създал рисунките буквално пред очите й само за няколко минути. Валие запазва този албум дълго време и по-късно решава да го дари за съхранение в България.

След тяхната среща през 1980 г., Дора Валие написала есе на тема „Времето, живописта, паметта“ относно Казаков; то било публикувано в каталога на неговата изложба през 1981 г. В текста си тя оценява неговото творчество като нещо уникално – живопис без следи от определени тенденции или модели нито концептуално, нито цветово или технически; това е живопис идваща отвън.

Оценката й несъмнено носи висока стойност особено ако вземем предвид нейния опит със световни артисти като Пикасо и Брак; книгата й „Абстрактното изкуство“ остава важен принос към XX век изкуствознание. Това не само че представлява комплимент към българското изкуство и самия Казаков но служи като ключ към разбирането на феномена около него.

През периода между 1979-81 година Kazakov провежда десет самостоятелни изложби в Европа плюс една в Ню Йорк и още една в София; навсякъде получава реакции на удивление и възхищение благодарение на автентичността си.

Очевидно диалогът помежду им започнал още при първата им визита у него – личните му писма свидетелстват именно за стремежа му към развитие: "...твоята личност стана част от моя път към върха." Според него тази връзка донесла нов живот във творчеството му след изложбата през '76 до '80-та.

Дора продължава да говори за Казаков дори впоследствие чрез различни писма (например едно до Кирил Кръстев), което може би показва обратното ù желание назад към родната култура. На края фактите подчертават как публичният аспект а ценността проявяват дотичането между двамата във вечните идеи.

Факсимилният оригинал на албума тук принадлежи на госпожа Антоанета Войникова , предоставен специално для настоящето издание посветено юбилея от седемдесет годишнината рождения ден у Димитър Казаков.
Руен Руенов