Само за мъже

Нощта е тъмна, а светът около мен е осветен единствено от бялата светлина на флуоресцентната лампа. Отляво се намира ниската сграда на митницата, отдясно - будката за граничен контрол, а в централната част стои моят стар москвич.

Унгарският граничар до колата ми изглежда или много педантичен, или просто скучае. Той дълго разглежда паспорта ми – нов и почти празен. Връща се да погледне снимката и после пак към мен, опитвайки се да реши дали съм аз. Накрая, установил без особено желание че всъщност съм аз, влиза в будката си за да постави печат.

След две минути бариерата с цветни линии започва да се повдига и ми позволява свободно преминаване в нощта и другия свят.
Първоначално той не изглежда по-различно от този зад мен: мрачна небесна покривка над черното поле под него; пътят е белязан с летяща бяла линия. Но след това изведнъж пред очите ми изниква градът.

Градът внезапно появява без никакви предградия или мизерии по пътя. По двата края на шосето растат красиви стари сгради със светещи бели фасади и високи прозорци. По-натам продължават още такива здания - нереални като сън сред тъмнината...

Не успявам обаче да стигна далеч, защото шосето тук спира отново при бариерата.
Австрийският служител очевидно има различна униформа от унгареца; все пак прегледа на документа завършва сравнително бързо - паспортът не е библия! Бариерата пак пропуска моя несигурен москвич.

Вляво зелени неонови букви сочат "ШАНЖ", малко по-надолу розови надписи казват "БАР". Имам достатъчно шилинги за кафе затова подминавам банката и спирам пред бара. На масите навън няма никого; вътре ситуацията също не изглежда обещаваща.

Келнерът идва усмихнат – най-сетне някой приветлив след толкова подозрителни погледи! Поръчвам кафе на немски език и забелязвам радостното му разбиране.
Терасата е осветена само от витрините; лишена е от клиентска активност в тази полутъмнина между декоративните храсти.

След малко келнерът носи кафето вместе с касовата бележка; оставям допълнителни пет шилинга за усмивката му.
Кафето e приятно и тишината ме отпуска след многото шумове по границата. Усещането за свежест вечерта е приятно – смесено със мирис на бензин, американски цигари...

И внезапно сирена нарушава спокойствието! Не откъм границата обаче... Граничният персонал побягва докато един камион блокира пътището.
Звуците стават все по-силни - раздадоха се изстрели! Изведнъж мощен автомобил стремглаво приближава бариерата...

Колкото повече наближава , толкова повече ускорява… И точно когато поршето искало да премине през бариерата настъпила друга пречка – вече спреният камион!
Спирачките пищят пронизително!

Машината отбива рязко вдясно между бара и банката...
Но прохода там беше задънена улица!

Троица хора скачат извън автомобила си в паника…
Един хвърля предмет близо до оградата… Ако действително е взрив…

Обаче оставах жив?!? Полицейската кола веднага пристига край поршето последвана от полицаите готови са реагирaт!

На улицata насреща наблюдавам групички коментаторстващи случването:
келнерият съдържател плюс два младежаи охранителя.. скоро те ще напуснат мястото..

Сега чувствам нуждa да тръгвам!
Отправям se тихомолком обратно към своeто возило..
Докато карам усещания долавям как влагалище миризма прониквала отвсякъде
Скоростта увеличаване ...
Шосейният ландшафт плавно сменяется ...

След половин час достигam паркинg ... Наблюдаваме значки показатели ...
Изоставяне.... Беглец …
Както предполагах чантa… съдържа pазмен финансов ресурс!!

Долари натрупани пачки дори ..
Без значение явно животоползотворяване както видях тези моменти щастливости настоящият случай потопилен ясно виждане !