Ганчо Косерката

Прозата на Цани Гинчев предлага възможност за изследване на развитието на националното естетическо съзнание в един период, който не е добре документиран – именно предлитературата. Той представлява най-автентичния и непосредствен представител на това, което са изразявали по различен начин Софроний, Бозвели, Раковски и Найден Геров - било то напълно или частично. Освен това, въпреки значителната дистанция между космогоничните идеи на Петър Берон и творбите на Гинчев, между тях се наблюдава една очевидна и неочаквана прилика — мощната и свободна енергия, с която те са били създадени.