Павел I: Необичаният цар

Предполагаемият син на Петър III и Екатерина II, Павел I (1754-1801), по време на своето кратко и катастрофално управление проявява неустоима нужда да отблъсква околните, подобно на начина, по който други се стремят да бъдат обичани. Възкачен на руския трон, той изпитва презрение към народа си, техния език и традиции, докато в същото време открито демонстрира безгранична възхита към пруската култура. Още от ранна детска възраст той развива ненавист към майка си заради деспотичното й управление, силната й личност като императрица, разточителния начин на живот и подозренията около нея след необяснимата смърт на баща му.

Не успявайки да контролира най-тъмните си импулси и поддавам се както на неоправдани наказания, така и на произволни отмъщения, Павел I остава затворник на ирационалното и жестокото поведение от детството си. Краят му е белязан от лудост, гордост, мистицизъм и страхове за покушение срещу него или опити за посегателство над Екатерина II; всичко това окончателно превръща този непопулярен руски монарх в герой от трагедия в историята.