Вещно право

След Освобождението на България, в първата половина на миналия век, вещното право у нас бе значително развито както в законодателен, така и в теоретичен аспект. Основавайки се на френското вещно право от началото на 20-ти век, България успя да създаде собствена система за регулиране на имуществени отношения. За съжаление, това позитивно развитие беше прекъснато след 1944 г., когато социалистическото законодателство постави вещното право на втори план поради отказа от частна собственост.

С преминаването към демократично управление и особено след приемането на Конституцията през 1991 г., стана необходимо разработването на ново вещно право. То извлече своите основи от българската правна традиция преди 1944 г., но същевременно взима под внимание измененията и напредъка в европейския контекст относно частната собственост и различните форми притежание – държавни и общински.

Според мен е наложително да бъде написан труд за актуалното вещно право в България, тъй като то разполага с пълна регламентация; това означава, че задълженията по Конституцията са изпълнени и нормативната база е завършена – готова за научни дискусии.

Досега обаче не бяха разглеждани важни аспекти свързани с териториалното устройство и кадастъра във връзка с трите фонда в страната ни. Тези области - кадастърът, териториално планиране и подробните устройствени планове - оказват сериозно влияние върху субективните права върху недвижимите имоти. Поради тази причина е важно теоретично да бъдат включени в изследванията по въпросите свързани с вещното право, подобно на подхода прилаган от европейската доктрина.
Александър Джеров