Невидимо синьо

„Невидимо синьо“ е изключително пътуване през невидимите аспекти на човешкото съществуване, което разглежда взаимоотношенията между хората от тяхната неуловима страна – дълбокото личното, премълчаното и непознатото. Книгата поставя въпроси за причините и механизмите, по които сърцата на хората се вкаменяват, както и защо животът може да бъде видян като процес на трансформация в камък. Наистина ли основното състояние на човека е самотата?

Антоан дьо Сент-Екзюпери споменава в „Малкият принц“, че най-важните неща са невидими за очите и могат да бъдат усетени само със сърцето; всички ние знаем това. В романа „Невидимо синьо“ на Лъчезар Ангелов темата продължава с нова философска перспектива - погледът е насочен към възрастните, които вече не вярват в приказки, тъй като близките им постепенно стават… безчувствени. Спасението от тази промяна вероятно се крие в… синьото цвете.

Романът следва познатия стил на автора – обединение между увлекателна история и задълбочена философия, свързана с редица интертекстуални референции към световната литература и основана на ценния житейски опит. Темата за загубата, търсенето и откритията относно смисъла или липсата му е представена чрез чисто човешкия поглед, умело балансирана с признати авторитети от сферата на изкуствата. Изводите тук не са просто модерен ефект или натрапчиви идеи; те представляват философски размишления извлечени от живота ни – естествени заключения генериращи множество нови интерпретации.

Сюжетът анализира човешките отношения под ъгъла на техните незабележими страни: личният опит привежда до въпросите как точно се случва окаменяването на чувствителността у хората и дали действително единственото истинско състояние е самотността. Задаваме си въпросите: ставаме ли по-силни или по-безчувствени с времето? Има ли смисъл да търсим друг човек след като сме осъждани да бъдем сами още при раждането си? Всеки ли има склонност да стане бездушен? След размислите върху тези теми започваме да оценяваме собственото си преживяване благодарение до проницателността на Лъчезар Ангелов, който успешно предизвиква читателя да направи аналогичен анализ за себе си.
Ива Спиридонова, редактор