Национално самоубийство

Как умира една нация? Не с шум и бури, а чрез незабележима промяна в националната идентичност.

Книгата предлага дълбочинно изследване на народ, който е изгубил своя логос - вътрешния смисъл на своето съществуване. Тя служи като тревожен сигнал, предизвикващ размисли за бъдещето на България и какво наследство ще оставим на още ненаредените поколения.

Текстът не представлява нито обвинение, нито защитна реч или носталгия. Вместо това той се опитва да осветли сложните и често невидими промени, при които един народ постепенно губи основните си опори: идентичността си, паметта си, демографската структура и институционалната автономия; също така стратегията си за бъдеще.

„Национално самоубийство“ не е песимистична прогноза; то цели интелектуална мобилизация. Историята не прощава нации без волята за смисъл, но оставя шанс за тези готови да отстояват правото си да съществуват - хората, които ще останат тук не защото вярват в идеали, а защото отказват да се предадат. За онези, които няма да напуснат родината дори в мислите си; които няма да заменят майчиния език с чужди структури или децата със софтуерни приложения; както и тези против замяната на армията с алгоритми. Те са решени никога да не жертват миналото си срещу едно бъдеще задушавано от чужд контрол.

„Националното самоубийство е избор“, завършва Табаков, поставяйки пред читателя тежката задача дали желае активно да защитава своята българска идентичност.