Богини. Мистерии на женската божественост

Книгата "Богини. Мистерии на женската божественост" събира лекции, представени от Джоузеф Кембъл в периода между 1972 и 1986 година, които разглеждат образите, ролите и символиката на женската божественост в различни култури и исторически периоди. Вдъхновен от изследванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие за откриване на проявленията на Великата богиня - от древна неолитна Европа до шумерските и египетски митологии. Той анализира Омировата Одисея, култовете към Елевзинските мистерии, легендите за Артур от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм.

Кембъл подчертава промените и устойчивостта на символите свързани с женската божественост през последните две хилядолетия пред лицето на монотеистичните и патриархални религии, които са се опитвали да ги потиснат или скрият. Той предоставя нова перспектива върху класическите теми и показва как божественото женско начало олицетворява архетипната енергия за трансформация, посвещение и вдъхновение.

Според него Богинята може да бъде разбрана по няколко нива: като земя в най-прост смисъл; като небесно пространство в архаичното разбиране; а философски тя представлява майя – формите на възприятие, ограниченията ни сетивата. Богинята е крайният предел на съзнанието във времевото-пространствения свят.

Грациите обединяват трите аспекта на Афродита; тя е основната богиня, свързана с Аполон - неговата шакти (женска сила), а грациите представляват нейни вариации като движещи сили зад световната енергия. Ефросина олицетворява радоста от сияйността чрез деветте музи; Аглая символизира великолепието при връщането към божество; а Талия обединява двете качества като процес по предаване сиянието аполониево съзнание към света.

Кембъл определя митологията като "религията на другите", което подсказва че нашата собствена религия би могла да бъде различна. Религията му изглежда криворазбрана митология – грешката идва при объркването между символа сам по себе си и това което той обозначава. Историческите събития важни според традицията ни не трябва да имат значение освен ако не служат за символи относно вътрешните сили у нас самите...

Така когато интерпретираме един знак буквално губим истинското послание зад него. Символът който трябва да води до дълбинното познание остава загубен без средства за достигане до него. Популярното схване за мита често го превръща във фантастика вместо реалност – митовете следователно са крайнито изражение както мъдрост така ще говоря тук не само историята около Богината но ще проучвам наш собствен личен мистерия."