Избрано. Есета

Ефрем Каранфилов (1915-1998) е български литературен критик, есеист и публицист, както и учен и академик на БАН. Неговите ранни литературнокритически статии и очерци ясно демонстрират интереса му към националната история и психологията на народа. Внимателно проследявайки развитието на българската литература, той акцентира на иновации като лиризацията в прозата, възхода на историческия роман и документалните жанрове, а също така променящото се разбиране за героизма. Каранфилов продължава да развива патриотичния аспект в нашата литература и критика; вдъхновен от френските хуманисти - творци и мислители, той подчертава важността на човешката памет и автобиографичното начало в съвременната писменост.

Този том, който е организиран от неговия син проф. д-р Ефрем Ефремов, съдържа значими есета от произведенията му „Най-българското време“, „Как умираха героите“, „Моят Иисус“ и трилогията „Българи“.