Нищо не знаеш за хората

Диана Юсколова притежава удивителната способност да издига обикновения свят над скуката и шаблоните на ежедневието. Независимо дали пише за есенния пейзаж, врабчетата, ореховите листа или морските вълни, нейните думи сякаш с магическа сила те отвеждат по приказните пътеки на мечтите и неизказаното – там, където е топло и уютно. Това е мястото вътре в нас, разположено само на две ябълки разстояние; пространството, където душата ни се люлее като дете в люлка и ние я пазим ревностно от падане. Препоръчвам ви да прочетете тази книга. Прочетете всичките ? книги.
Ана Цанкова

Сезоните оживяват заедно със своите обитатели, градските митове и истини изплуват от страниците на книгата – тайни и потиснати тъги ни помагат да открием човешкото у другия. Смеем се над баналността на ежедневието и най-сетне намираме см courage (смелост) да говорим за миналото; с лекотата на птичи полет счупваме веригите на времето. Заблужденията стават видими както непоискани обещания; гладните чудовища и безизходицата ни заставят окончателно да признаем: животът би бил просто един сън без шанса тихо да усетим усмивката на другия човек, ако продължаваме да останем скрити зад ниския праг. Разбирането за хората идва когато осъзнаем колко сме свързани - живеем едновременно поне 72 пъти всяка минута.
Симеон Аспарухов