ТЯ близката и далечната

Симфонията е съставена от множество ноти, а картината – от безброй щрихи на четката, които оставят отпечатък върху платното. Но можем ли да видим самата четка в творбата или да чуем нотите в музикалната композиция? Това, което ни носи радост, е хармонията; тя не представлява само нота, а нещо много по-дълбоко. Тя е Музика. Женското начало наподобява музиката – то включва разнообразие от лица и истории, образи и чувства, характерни черти. Всички те достигат до нас и успокояват слуха ни с хармонията на „Тя“, жената. Никой не е могъл напълно да я изобрази или разкаже до последната подробност; никога не може да бъде възпято докрай. Женското е като извора: колкото и съдове да донесеш при него, няма как да го затвориш в рамките на един контейнер. „Тя“ представлява движение – рисува форми и се измъква от тях сама. Както облак в летен ден - пътуващ нанякъде с любов към безкрайността, но все пак близък на един поглед разстояние; тъкане от далечината и едновременно налична тук. Когато я докоснеш с очите си, бяга от ръцете ти; когато я усетиш с пръстите си - се крие зад погледа ти; тя остава близо и далече едновременно – сетивна и абстрактна , истинска и въображаема: една прекрасна идея, необходима мечта и мистериозна истина.