Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

„Винаги се сещам за баща си, когато опитвам да разбера себе си. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност напомняше на самотен отшелник, който след като намери своето равновесие, все повече се дистанцира от света и започва да живее в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представя погрешно образа на баща ми пред онези, които не го познават. Той беше уникален в своята простота и усамотение, тъй като никой от нас не осъзнаваше колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив.“

Спомените му пробиват път като кокичета под стъпките му през величествената пролет. Клоните разцъфтяват благодарение нему – рисувани надежди протягат ръце към мен в сънищата ми. Виждам как неговата ръка сред ярките цветове на небето в картината слиза към мен с крилото си на птица – вечният защитник на моя земен дом. /На баща ми/