Още една натрапница

Кому е посветена творбата на Атанас Стойчев? Отговорът е прост - авторът има навика да започва книгите си с посвещения, които служат за освобождаване от задължения, подобно на "Използвай на свой собствен риск". В настоящото произведение присъстват дори две такива посвещения – едното към целия род до седмо коляно; другото към приятелите, с които сме запазили връзка; към тези, с които се разделихме; и още към познати, които няма да бъдат разпознати в текста, както и непознати, които могат да се идентифицират.

Следователно дори ако не сте близък роднина на автора, все пак можете да намерите себе си в неговото посвещение и спокойно да приемете факта, че той пише за вас. Но точно тук идва грешката ви - не бива да се чувствате спокойни! Читателите на Атанас Стойчев всъщност са изложени на опасност. Авторът не създава текстове за тях; той пише срещу тях. Вместо герои в книгата му фигурират читатели – те са скрити зад завесата или надничат иззад вратата на кръчмата и треперят от страх да не бъдат разпознати – успокоявайки се с мисълта, че това просто са чужди истории.

Въпреки това авторът не допуска наблюдатели - чрез своя майсторски стил той пуска стрелите от лъковете си между ярките образи на привлекателни натрапници и безуспешни опити. И именно там изсвистява разобличаваща стрела право в изненадания читател (още преди шокиращият край). Докато при Чехов пушките служат за объркване противника, то Атанас Стойчев залага лъкове във своето произведение. Не казвайте после, че не сте били предупредени! Приятно оцеляване!
Стоил Атанасов