Немска класическа философия

Немската класическа философия, която започва през 1517 година с 95-те тези на Лутер и превода на Библията на народен език, както и със селските въстания и стремежа към общност в имуществото, представлява съществена част от историческите промени по света. В този контекст се представят биографиите, сравненията и основните концепции на значими мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг и Хегел заедно с техните последователи и критици. За първи път у нас тази философия е показана в цялостния си вид чрез примери и преводи на най-влиятелни произведения. Целта е да се преодолее дългогодишната идейна патология, която задушава реалността в биографията, езика и историята с фикцията за вечност. Концепцията за светогледа при Кант преминава през активизма на Фихте до тъждеството между природа и разум при Шелинг; след това Хегеловата критика на наличното води до възхода на нравствената идея в рамките на държавата и нейното проявление във взаимоотношенията между хората според Фойербах – основани върху любовта. По този начин се подготвя почвата за революционната трансформация, изразена в "Манифеста" на комунистическата партия от Маркс и Енгелс.