Зеленото птиче - Разкази

Спомняш ли си как тичахме след Елена, която се разхождаше из света - не знаем защо и накъде? Сега тя е спряла (само за миг) под старата маслина, с розови очила на носа, и те наблюдава. Или всъщност обикаля с поглед околността в търсене на онзи Костадин, с когото планира да избяга. Не бягство от нещо, а към нови места – към реката, пекарната или всеки бар, изпълнен с непознати лица, които пробиват дупки в масите със своите погледи. Не можем да видим къде точно гледа зад тези смешни розови очила; просто върти глава и слуша вятъра. В тази книга има много вятър – бушува и удря, докато изкара болката навън и я остави забравена там, откъдето няма връщане. Никога повече. Чудиш се защо са ѝ розовите очила - защото през тях светът изглежда закръглен и мек, без остри ръбове; дори зелените богомолки изглеждат нежни и любящи.

Иван Вакрилов