Стигмата върху психичните разстройства в България

Книгата се фокусира върху социологията на медицината и здравеопазването, като основната тема на изследването е как стигмата взаимодейства с концепцията за болестта и начина, по който хората живеят с нея или с психичните разстройства. В областта на социологията подобни проучвания започват след края на Втората световна война, когато напредъкът в жизнените условия и редица медицински иновации (като масовото ваксиниране и откритията в антибиотиците) водят до удължаване на живота. С това обаче идва и осъзнаването за хроничните заболявания, които стават централна тема за анализ. Докато преди акцентът беше поставян върху остри и спешни заболявания, постепенно вниманието се прехвърля към хроничните състояния. Според Дейвид Армстронг, медицинската перспектива вече не може да разглежда болестите единствено като биомедицински явления със сосредоточаване върху физическите им проявления; лечението вече трябва да включва разбирането им като част от начина на живот, практиките и идентичността на индивидите. Това разширява полето на медицината до нови измерения – известното социално медицина.

По този начин се развива също така социологията на медицината, която изучава условията на живот и идентифицира социалните фактори зад заболеваемостта. Освен това тя започва да разглежда как хората преживяват болестите си, как те влияят негативно върху ежедневното функциониране и как тези състояния са свързани с тяхната самоидентификация.

Авторката Вероника Димитрова изследва изменения в биографичния път вследствие от заболяване, опита от страданиято при пациентите както и моделите за адаптация към новия начин на живот след диагностицирането.