Детството на Каспар Хаузер

Богдан-Александру Станеску ни въвежда в суровия свят на израстването в крайни квартали на Букурещ, използвайки образи и ситуации, които са познати и близки за нас като съвременници. Тази книга е посветена на поколението през прехода - хора, които не се вписват никъде и остават непонятни дори за най-близките си, въпреки че те искрено желаят доброто за тях. За съжаление обаче нямат знанието как да го постигнат и се чувстват безсилни; тя разказва как в детството сме малки и лоши личности, изплашени от собствените си недостатъци и страхове, борейки се да избягаме от една възраст, която ни оформя по начини, изглеждащи като бездънна яма.

Този текст не е просто роман за порастването или носталгично припомняне на миналото; той представлява литературен опит да се преживеят „грешките“ от детските години до юношеството чрез разказването им. Може да бъде възприеман като пъзел от дванадесет различни истории подредени хронологично - от ранното детство до зрелостта. Тези истории задълбочават раните у нас, които ни карат да смятаме себе си за по-малко човечни или достойни в сравнение с другите хора. Нашата травма - било то липса, копнеж или разочарование - е най-значимата част от нашия опит. Ние сме тези, които сме я преживели напълно осъзнато и именно затова можем да усетим болката и нетърпимостта отвъд самите думи.