Парапет за душата

„Стихотворения, които представляват изповеди с неочаквана образност и интонации, вариращи от тих шепот до силен вик. Те съчетават красота и болка в апокалиптични картини, които те захващат и завладяват със своето могъщество. В тези изображения спомените не просто преминават бавно; те изглеждат като вълнуваща лента, която съдържа онзи мистериозен „25-и кадър“, целящ да внуши идеи на подсъзнателно ниво – не за да обездвижи ума ти, а за да донесе просветление, любов и милост.“ – Надя Попова

Записи от личния дневник:

Когато предците са хора с достойнство,
фамилното име се явява мощна сянка.
Тази сянка става дори по-голяма,
ако предците притежават талант и дух.
Наблюдаваме много такива примери:
до величествения дъб расте тънко дръвче...
Такова сравнение е неизменно...
И си припомняме как Лев Толстой
реагира на подигравките относно бледото му потомство.
След като поглади брадата си, той спокойно отбеляза:
"Мдаа, очевидно природата си почива"…
Но когато децата превъзхождат родителите
по умствен капацитет, дарба или чест –
о тогава природата истински ликува
пред великолепието и силата
на родословното дърво!
Останалото е гората…“