Животът на Арсениев

„Понякога, когато съм в чужд дом, вземам в ръце стар албум. Лицата на хората от избледнелите снимки предизвикват у мен странни и сложни емоции […] Те са живели някога и някъде, всеки със своя уникална съдба и в различни времена, където всичко е отражение на техния период: облекла, традиции, характери, обществени нагласи и събития […] Същите чувства изпитвам сега, докато си спомням какъв бях преди. Дали наистина съществувах?”

Романът „Животът на Арсениев” е написан извън родината и представлява завръщане към най-дълбокото – родната земя и любовта; триумф на чувството над забравата. Малцина автори успяват да постигнат такава впечатляваща изразителност при разглеждане на миналото време и онези преживявания и чувства, които формират нашата същност.

За автора:
Иван Алексеевич Бунин е първият руснак лауреат на Нобеловата награда за литература. Той бил поет, публицист, литературен критик и преводач. Роден през 1870 г. във Воронеж в дворянско семейство. В младостта си работил като редактор и чиновник; дебютният му стихосбирка се появила през 1881 г. През 1903 г. получава Пушкиновата награда от Руската академия на науките а след това става почетен академик през 1909 г. След болшевишката революция той имигрира във Франция продължавайки да пише там. Сред известните му творби са разказите „Село”, „Суходол”, „Леко дихание”, „Господинът от Сан Франциско” както и романът „Животът на Арсениев”. През 1933 година печели Нобеловата награда за литература за “строгото майсторство при развитието на руската класическа проза”.