Листопад и други стихотворения

В произведение на Кирил Кадийски, той разглежда многотомна антология на руската поезия от епохата, в която Иван Бунин до последния си миг остава „побелял и сух, но все още ядовит“. В нея авторът изразява мнение, че „прозаикът надминава поета в творчеството на Бунин“, без да пести нито злост, нито гняв.

Другият руски Нобелов лауреат в изгнание, Йосиф Бродски, се учудва как Бунин продължава да бъде недооценяван като поет заради своята проза и как неговите умения като пейзажист получават повече внимание отколкото дълбоките му философски размисли. Вероятно това представя две различни перспективи: миналото и бъдещето.

Безспорно е, че стилът на Бунин не съответства на тенденциите във времевата руска поезия. Но истината е и че той притежава дълбока връзка с руската душа и сетивност; с красивия руски ландшафт и богатата литературна традиция. Това качество има много по-голяма стойност за един писател от краткотрайното привързване към конкретен литературен стил – стремежа към който мнозина постигат лесно. Но Бунин принадлежи към малцината избрани автори.

Той цени миналото и отказва да се подчинява на настоящето с цел да осигури своето бъдеще.
/Кирил Кадийски/