Изворът на знанието Т.3

„Извор на знанието“ представлява основното произведение на св. Йоан Дамаскин, в което той представя систематично християнските учения. Догматическите формулировки в него притежават изключителна дълбочина и яснота, което му осигурява трайно място в Преданието. Съчинението е разделено на три части: Първата част, известна като Философски глави (в средновековната славянска традиция наречена „Диалектика“), служи като методологичен увод и предлага логика за богословското размишление, вдъхновена от Аристотеловите идеи и античните коментатори. Втората част – „За ересите накратко“ – обобщава 103 различни ереси и лъжеучения. Третата част – „Точно изложение на православната вяра“ – предоставя детайлно описание на църковното учение.

На читателите се предлага първият пълен български превод на „Извор на знанието“, направен от оригиналния език. Изданието е двуезично (гръцки и български) и съдържа три тома. Първият том включва „Философските глави“ и “За ересите накратко“. Вторият и третият том обхващат основната част от съчинението - “Точното изложение на православната вяра“, допълнени с показалци и друга справочна информация.

Йоан Дамаскин бил арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от значимите Отци на Църквата, който пише на гръцки език.

Роден е в знатно арабско християнско семейство в Дамаск — важен център за арабската мюсюлманска култура по онова време. Рожденото му име било Мансур ибн Сарджун (Мансур синът на Сергий). Получава името си от дядо си Мансур, който управлявал данъчните постъпления при византийския император Ираклий. Според преданията неговият баща Сергий Мансур бил главният ковчежник при местния халиф; забелязвайки умствените способности у Йоан, той решил да намери учител за него. Житието описва как веднъж баща му видял много пленени християни; между тях имало образован италианец-монах, когото купил като роб с цел да обучава Йоан και брат му Козма (по-късно известен като свети Козма Маюмски). Те получили прекрасно образование за времето си.

След смъртта na Сергий йoan наследява неговата длъжност при халифа; този последен скоро осъзнал необичайния интелект у младия Йоан. По същото време започнала възходяща тенденция към икономоборството във Византия , а Йоан станал един от най-страстните защитници но почитанeто нa изображeнияta . Император Лъв III виждал заплаха в лицето Му относно утвърдването нa икономоборческата доктрина , затова изпратил писмо до Халифа със обвинения срещу Йоан че замисля заговор против Него.