Историческа памет и образи на миналото (по примери от България, Унгария, Полша и Литва)

Досега концепцията за историческа памет не е била предмет на самостоятелно монографично изследване в българската хуманитаристика. Въпреки че предпочитаните групи за анализ са традиционни обекти на проучванията в историографията, медиевистиката, османистиката и етнографията, все още липсват целенасочени сравнителни изследвания относно историческите памети на тези области и начините, по които миналото им се актуализира. За подкрепа на основната изследователска теза са използвани неизвестни или слабо достъпни архиви и материали, както и ценна информация от устната история. За първи път в българската научна среда миналото на разглежданите общности се изучава чрез историко-антропологически подходи като социална памет, връзки между структури и процеси, преживявания и действия, а също така интерпретации и преинтерпретации.