Приспивна песен в Аушвиц

Историята е вдъхновена от реални събития, свързани със саможертва и мощната сила на майчината любов.

„Кал, електрически огради и сладкия аромат на смъртта - това бяха спомените ни за Аушвиц.“
През една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече се чуват стъпките на полицаи. Най-страшният й кошмар става действителност - въпреки че сама е с безупречен расов произход, съпругът й, талантлив цигулар, е ром и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна: Хелене може да продължи живота си свободно, но любовта й и техните деца трябва да бъдат взети. Тя отказва да се раздели със семейството си и поема по трудния път към ада - Аушвиц.
Нейният германски произход и опит като медицинска сестра дават възможност на Хелене да започне работа с познатия д-р Йозеф Менгеле, който в рядък момент на милосърдие я назначава да организира детска градина и училище за децата от лагера. В средата на огромното страдание тя успява поне малко да осигури топлина, храна и надежда за най-невинните; борба която ще води с всички сили, както би направила за собствените си деца.
Но настъпват най-мрачните времена в човешката история - крематориумите не спират да поглъщат души.
„Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни цел, нашият дом. За мъжете убиването може да изглежда естествено; но за нас, които даряваме живот, убийството в името на идеи представлява най-голямото престъпление срещу човечеството. Майките никога не могат да станат съучастници в толкова много смърт.”