Вътрешният глас

Книгата представлява интригуващ документ, отразяващ стремежа към самостоятелно критично мислене. То се основава на определени предпоставки: доверие в точните науки, особено физиката и химията, както и в физиологията на мозъка. В същото време обаче има известно недоверие към т.нар. обществени науки, които почти не са разгледани; проявява се критичност спрямо религията, но с привилегироване на някои верски учения и негативна нагласа към лицемерното християнство – вместо това предпочитание получават гностицизмът и неконвенционалните версии. Съществува почти фундаменталистко убеждение в индивидуалността и личната интерпретация на Иисус Христос, а не толкова в църковния му образ; наблюдава се предубедено смесване на различни верски доктрини, при което основополагаещите текстове на християнството биват сравнявани с дзен-будизма, без да се вземат под внимание сходствата с монотеистичните концепции.

Тази книга е есе, размишление и интересен материал за един независим и самообучаващ се начин на мислене.