Всичко е простено

В повестта с името „Всичко е простено“ се развиват две паралелни сюжетни линии, които в крайна сметка се пресичат преди самия финал на историята.

Сюжетът за Мая ни среща с нея в навечерието на тринадесетия ѝ рожден ден, когато получава дневник. В него тя споделя своите дълбоки чувства и разказва какво означава да бъдеш ранен и забравен. Историята започва мизерно, тъжно и без надежда, но все пак постепенно се появява лъч от Надежда!

Историята на Павел го открива в типичното му състояние след алкохол - у дома си при родителите си, които вече не са сред живите. Този дом символизира неизживяната част от миналото му и подхранва неговата горчивина. Скоро той ще има шанс да "поправи" това, което е счупил, и да прости; остава въпросът дали ще намери сили за това...

Книгата предлага провокативен поглед върху трудността на Прошката - най-трудното начинание след преживени несправедливост и страдание. Прошката обаче не е просто забрава или отказ от гняв; тя представлява единственият начин човек да контролира своята болка и да не ѝ позволява да определя живота му. Защото когато настъпи моментът за самоотчет относно изминатия живот, няма как да кажем: „Болеше ме затова не живях“.