Хора

Сборникът с разкази „Хора“ направи дълбоко впечатление на Весела Люцканова. Тя усетила героите толкова близко, че след всеки един от тях спирала да поеме въздух и да се освободи от емоционалната им тежест - било то Пламъчето или Агата, тъгата на Ани в контекста на светлия Париж, стремежа към облекчение при Маскирания, копнежа за истинска любов с Олга или Зисула, достойнството на Лудата и чара на Дмитри или двамата джуджета циганки върху летящото си килимче.

Тя почувствала себе си като част от всички „хора“, които Катерина описва. В нея бушувал електрически ток, който запалвал сетивата й и я съживявал след всяка история - носеща добрина и мирис от друг свят.

Според нея талантът и умението на писателя най-добре се проявяват именно в разказите.

„Шапка ти сваля м,“ казва тя на Катерина Хапсали!

Николай Милчев също споделя своите впечатления: докато читал „Хора“, той усещал приливните вълни край морския бряг - непрекъснато идват една след друга без отклонение. Разказите започвали безкрайно, а самият смисъл бил във вечния старт - винаги има ново начало.

Героите му напомнят шарена сол - комбинирани са от множество билки, дъждове и страдания, изтъкани от много любов.

Книгата е модерна именно защото притежава естествеността си.

Разказите представляват странна смесица между реалност и фантазия; баладичен тон със приказен привкус - те действително са приказни истории.