Цинковите момчета

След значителния успех на произведенията „Време секънд хенд“, „Войната не е лице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с публикуването на книгата „Цинковите момчета“, издателство „Парадокс“ завършва известното литературно Петокнижие, озаглавено „Гласовете на утопията“.

Тази книга първоначално излиза през 1989 година, а през 2013 г. се появява ново, допълнително издание, по което е направен настоящият български превод. Без присъствието на "Цинковите момчета", което отдавна е световен бестселър, вече би било трудно да си представим както историята на Афганистанската война, така и последното десетилетие под съветска власт – времето, когато тази ненужна инвазия окончателно разрушава системата.

Майките на "цинковите момчета" носители са неизлечима скръб; напълно разбираемо е желанието им да осъзнаят причините за загубата на техните синове в Афганистан. Въпреки това много от тях не могат да понесат истината след като я научат и започват да се отказват от нея.

Светлана Алексиевич е официално осъдена за клевета във връзка с написването на "Цинковите момчета". Процесът включва прокурори и обществени обвинители, както и подкрепящи групи от пресата близки до властта. Авторката за пръв път добавя материалите от този позорен процес в последното издание на своя труд.

Алексиевич e родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск; нейният баща е беларусец, а майка й - украинка. След края на военната служба семейството преминава в Беларус. Светлана учи гимназия там и после завършва журналистика в Мински университет (1967-1972). Работила е като учител и журналист; всеки един от проектите й произтича от задълбочени проучвания – интервюирала между 500 и 700 души, разглеждала безброй документи и посещавала различни места. Тя получава прозвището "археоложката накомунизма".

През 2015 г., Алексиевич става Нобелов лауреат по литература благодарение на своите “полифонични творби”, които представляват монументалност страданието и смелостта в нашето време според Шведската академия. Те отбелязват как тя задълбочава разбирането ни за цяла историческа эпоха чрез уникален подход при компилиране колажи от човешки гласове.

Освен това тя бе удостоена със специалната награда именувана след опозиционната руска журналистка Анна Политковская тази година. Отличието беше присъдено за дванадесети пореден път точно на 7 октомври от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War), която цели да вдъхновява смели хора рискувайки живота си за справедливостта.