Славата на империята

„Славата на империята“ е основният труд на видния френски мислител Жан Д‘Ормесон. Тази впечатляваща творба, известна със своя обем и изискан литературен стил, включва множество карти, изображения и бележки. За нея авторът получава Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г., а днес тя остава признат шедьовър.

Творбата представлява значим литературен успех за Д’Ормесон, който по политически причини не успява да я публикува в България преди 1989 г. Това произведение му донася заслужено признание и място сред безсмъртните „под Купола“ на Френската академия. То е първото от многобройни последвали негови мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), които се появяват под марката „Парадокс“. Романът донякъде наподобява стила на великите класически историографии от ХІХ век, разглеждащи възхода и падението на Римската империя. Чрез историята на Алексий и борбата му с варварските нашественици читателят попада в различни исторически периоди, където среща събития и тенденции оформящи европейската цивилизация.

Империята във въображението на Д’Ормесон заедно с нейния главен герой Алексий са напълно измислени. Въпреки това авторът умело допълва разказа си с генеалогични таблици, географски карти и изображения като миниатюри или монети. Създадено е дори хроникално изложение за Империята - военното, политическото и културното й развитие завършва с важни събития от XX век: убийството на Ганди през 1948 г., победата на Мао Дзъ Дун между 1948-1949 г., идването на Фидел Кастро в Хавана през 1959 г., както и публикацията на самата книга през 1971 г.

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон (по-често наричан просто Жан д’О) е роден в Париж VII район on юни 16, 1925 година. Той е писател, журналист, редактор актьор и философ; любимец сред французите благодарение на своето остро чувство за хумор. Произхождайки от две стари благороднически фамилии той получава качествено образование - обучаван е до навършване нa14 години от майка си; по-късно постъпва в прочутото Ecole normale superieure.
Вместо да следват традицията като старшият си брат Анри – високопоставен чиновник във френските колонии – той се насочва към философиията и литературата още в младостта си.
През 1950г става Генерален секретар n Международния съвет по философија И хуманитаристика при ЮНЕСКО , а впоследствие През септември1992г стават президент . През1970г ръководстващ директор na ежедневника "Фигаро" , известната трибуна na французката буржоазija , где пише регулярно како колумнист подкрепяйки Никола Саркози по време Нa президентските избори ПРЕЗ2012Г .
Заради ясната заявена позиция вдясно D’Ormesson не бива публикуван у нас до края нa80те години."