Тази, която си отива, тази, която остава

„Тази, която си отива, тази, която остава“ представлява третата част от историята за Елена и нейното гениално приятелка Лила. Елена напуска своя роден неаполски квартал, населен с герои, които биха могли да оживеят в най-добрите филми на неореализма. Тя написва книга, става популярна и продължава живота си сред интелектуалците на следвоенна Италия. От друга страна, Лила остава – умната и талантлива жена се превръща в работничка; тя се отказва от новото фамилно име и посвещава времето си на отглеждането на детето си, което е плод на връзката й с Нино (който непрестанно тормози съзнанието на Елена). Двете някога близки приятелки сякаш сменят ролите си, но всяка една от тях усеща недоволство към собствения живот. В един момент обаче настъпват промени и надеждата за по-добро бъдеще се завръща – Лила получава нова професионална възможност, а Елена открива прераждаща любов.