Ропонги

"В новата си книга Йозеф Винклер споделя: „Преди три години, когато бях с близките си в Токио, където живеехме в района Ропонги, баща ми почина на 99 години. Година преди смъртта му той научи за моите разкази в последната ми творба и по време на един емоционален телефонен разговор ми каза да не присъствам на погребението му, когато дойде неговият час. Когато получих известие за кончината му, стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Наблюдавах малко езеро с оранжеви златни рибки и тогава чапла с широко разперени криле се приземи край водоема. В този момент на тъга и радост помислих: 'Явно мъртвият ми баща все пак намери начин да се появи – преобразен като бяла чапла – за последен път преди да го положат в земята; с дълги червени крака и остри черти отново тръгваше да търси червеите за бъдещия си гроб в Ропонги. Проклятието му сбъдна; ние не се върнахме обратно, а останахме тук.“