Пред пепелището на нестаналото българско общество (второ преработено и допълнено издание)

През последните години станахме свидетели на поредния етап от българския "преход": наблюдавахме нова "революция", която се представяше като борба с олигархията и смяна на "системата". В нея част от управляващите, които временно са загубили властта си, мобилизираха своите медийни, политически, икономически и криминални ресурси в опит да се справят с друга групировка от олигарси. За целта жертвите на олигархията бяха използвани почти безразборно – те вярваха искрено, че им е предоставен исторически шанс за действие. Явно обаче още не осъзнават, че в установения обществен модел ролята им е само декорираща, а не активна. С напредването на времето започва да изчезва мъглата около идеята за "преход", а сред токсичната атмосфера вече ясно се очертават контурите на един нов свят. Мнозина инстинктивно усещат своята роля като основоположници вместо лидери в социалната структура. Затова следват паническите призиви: „искаме нови избори и парламент; нуждаем се от друго правителство; трябва да намалим депутатите или да увеличим гражданския контрол; заменете партиите с индивидуалности; променете системата“. Всички тези искания подсказват несигурност относно настоящото състояние – желае се нов “преход”, но никой няма ясна представа какъв точно.

Но вече е твърде късно: вратичките към историята затварят зад себе си пътеката към бъдещето.