Приют за щастливи

"Приют за щастливи" е история, изпълнена с любов, лудост, дворцови балове и нарастващия фашизъм в Европа.

Този роман представлява третата част от четирилогията "Памет", написана от Неда Антонова, след "Войната свърши в четвъртък" и "Не умирай вместо мен". Тя рисува романтично-героичната биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век.

Действието се развива през 1923 година в Плевен. Лятото е белязано от терора след потушаването на Юнското въстание. Главните герои са майка и син Рогозанови: Ясен - студент по право, който е изгубил разсъдъка си вследствие на мъченията в плевенската казарма; Сияна - красива и заможна дама, затруднена между реалността и мечтите си за любов, която страда от трагичното си майчинство.

И двамата търсят спасение извън пределите на България – те искат да намерят утеха в психиатричната клиника на д-р Мун близо до Женева – истинско убежище за нещастници от цяла Европа. Но съдбата ги отвежда обратно към България. Защото истинското убежище за душите ни не зависи толкова от мястото, а повече от времето – времето, което сме принудени да изживеем.
На пръв поглед финалът изглежда щастлив... но действително ли е?