Падането на Гондолин

В преданието „Падането на Гондолин“ се срещат две от най-силните сили в света. От едната страна е Моргот, олицетворение на абсолютното зло, който остава невидим в разказа, но контролира огромна армия от крепостта си Ангбанд. Срещу него стои Улмо, вторият по мощ след Манве – водача на Валарите и наречен Господар на водите във всички морета, реки и езера под небесата. Той тайно работи в Средната земя за да помогне на елфите Нолдори, между които са Хурин и Турин Турамбар.

Град Гондолин играе ключова роля в конфликта между боговете; той е красив и недостижим. Построен от Нолдораките елфи, градът е създаден след бунт против властта на боговете Валинор и последвалото им бягство към Средната земя. Моргот изпитва страх и омраза към краля Тургон, но напразно търси този магически скрит град.

Тук идва Туор – братовчед на Турин и носителят на плановете на Улмо. Направляван незабелязано от него, Туор тръгва през опасности от родния си край към Гондолин; там морският бог му се явява над бушуващите океански вълни в един решаващ момент за историята. В Гондолин Туор става значима фигура - оженвайки се за принцеса Идрил, те раждат син Еарендел, чието значение за бъдещето било предсказано от Улмо.

Накрая настъпва ужасният финал: чрез акт на дълбоко предателство Моргот получава информация необходима за подготовката на опустошително нападение с Балрози, дракони и безброй орки срещу града. След подробно описание как падането настъпило легендата завършва с бягството на Туор , Идрил и детето им Еарендел – те започват ново приключение свързано с Легендата за Еарендел; нещо което Толкин никога не написва самостоятелно.

След публикуването на „Берен и Лутиен“, Кристофър Толкин прилага подобна концепция „история в развитие“ при изработването именно тази версия „Падането на Гондолин“. Според Дж. Р. Р. Толкин това представлявало "первоначалната истинска история" относно този въображаем свят; наред със „Берен и Лутиен“ а също така “Децата na Хурin” той я смята сред три-те "Велики легенди" от Древните дни.