Нежната спирала

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорие. Бяхме няколко души, натъпкани плътно в дървения сандък – едни седяха с лице към конете, други обърнати настрани, а трети бяха разположени странично. Всички изглеждахме измръзнали и уморени. Върнахме се от лов, облечени в шалове и с повдигнати яки; капите ни бяха нахлупени така, че лицата ни почти не се виждаха. От под гуглите и шаловете излизаше пара от дишането на хората, а също така и от ноздрите на конете. Когато човек пътува със шейна, скоро усеща как студът пронизва тялото му – очите започват да сълзят и цялата природа около него изглежда враждебна. Небето над нас беше мрачно сивкаво; наляво видяхме гората да потъмнява, а вдясно се простираше лека наклонена равнина покрита със сняг.