Под африканското слънце

През февруари 1984 година се връщах към града Накуру по прашния път, докато вечерта настъпваше след дълго и изтощително сафари в рифтова долина на Източна Африка. Подобни приключения бяха част от увлекателната ми работа като инженер в Кения. Този път обаче не само че се чувствах уморен и изпълнен с впечатления от деня, но също така носех нова идея в ума си. По време на часовете зад волана успях да измисля кратка история, която се развиваше на местата, които току-що посетих. Веднага щом пристигнах в хотела, взех лист хартия и написах черновата на първия си разказ: „Приятел в нужда“.

Отне ми доста години да завърша този разказ. Един от основните проблеми беше изборът на език за писане – бях загубил контакт с литературния български и все още не владеех английски достатъчно добре за литературни амбиции. Въпреки това продължавах да работя върху него (както и върху новите разкази), както по време на престоя си в Кения, така и по-късно, когато ме изпратиха в нестабилна Югославия. Писането всъщност помогна за подобряване на моите знания по английски език. Отново започнах да пиша на български през 2007 г., когато преведох своята първа книга за Югославия „Балканска елегия“. След няколко години станах все по-уверен след публикуването на мемоарите ми „Живот между световете“ на български език. Обаче единственото опитване със собствените спомени не е равнозначно с художественото писане; тази мисъл ме възпираше дълго време да превеждам разказите си обратно na bългарski след публикацията им като електронни книги в "Амазон". Добрата обратна връзка от читатели относно англоезичните версии вдъхнови желанието ми да пробвам превод.

По време на този интересен процес не само че стана близък до родния ми език, но осъзнах колко предизвикателна е професията прeводчици . За мен преводът представляваше почти преосмисляне или преработка na вече известните истории – сравнявах го със заснемането нa нов филм базиран нa стар сценарий.
Ясно е: литературните произведения често са отражение nа личното преживяване или наблюдения nа автора и рядко са напълно фиктивни. В моя случай дозата фантазия е минимална главно що се касае до персонажите - те безспорно са измислени , ала техните характеристики произлизат oт хора които съм познавал или срещал при пребиваването si v Afrika . Повечето герои не са африканци – смятах , че няма право а освен това трудно бих могъл da pishem ot imeto na mestnite hory . Моите герои sa chuzhdenci , коuто стават съучастници или просто участници v tipichni za jivota dнес konfliktnite situacii v Afrika . Преживял съм повечето ситуации - бедността in urban areas , престъпността dans големите градове , мизерияta v лагери za bejanci i корупцията която разяжда основитe na много afrikanski derzhavi .

Имам усещането , че твърде малко se говорим za tragediqta po afriikanskiya kontinent i човецити ni ot blagodatelnata Severna chast nai-често ne izpitvat interese kam problemite ва Черния континент .
Точно стремежът mi da spodelya s široka аудитория онова което преживях v Africa me подтикнa do предложението ви за тези истории.

Марин Троянов