Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Честно казано, не създадох тази история с намерението да я прочетете. Просто се опитвах да организирам собствените си размисли, а аз съм от хората, които трябва да видят мислите си записани на хартия, за да ги разберат. Въпреки това те прераснаха в кратък разказ за начина, по който се справям с постепенното загубване на най-великите умове около мен, как понякога може да ти липсва човек, който все още е тук и как бих искал да предам всичко това на децата си. Сега оставям думите ми свободни – каквото ще стане.

Това е приказка за страха и любовта, които често вървят ръка за ръка.

Приказка основно за самото време.

Докато все още имаме възможността да го използваме.

МАЛКА КНИГА С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!